понеделник, 12 септември 2011 г.

Лов на язовец

Наскоро баба ми се обади, че язовец тършува из селото и не само в нашия двор ами и всички къщи наоколо. Рови в градините и яде корени, моркови, грозде и то тъкмо като полееш и вечер отива и рови там, където е още меко и лесно за разравяне. Та един ден събрах такъмите и отидох на място. Пих една ракия и една салата и застанах рано вечерта още по светло. Интересно, че не чаках много и първият се появи - оказа се, че са много. Както си стоя на столчето нещо изшумя зад мен и гледам една котка - докато установявам точно на кого е и откъде дойде и как изшумя се заблейвам и забравям да гледам напред, където дебна и мисля, че е пътя на язовеца. Обръщам се и няколко секунди не мога да разбера, че язовецът е там. Видях го - вдигам пушката и гърмя един път, но явно не уцелих. Той определно се ядоса и тръгна към мен. Не знаех, че са толкова агресивни, но разбрах. Понеже ползвам полуавтомат стрелях още няколко пъти, но явно номер пет патрони бяха твърде малки за него, защото беше голям - просто сви встрани заподскача и забяга като заек - не вярвах, че може да бяга толкова бързо. Както и да е - явно, че язовецът избяга, но се надявах да съм го ранил поне - въпреки че както бягаше не се надявах много. Седнах на стола и пазейки пълна тишина гледам пред мен зад мен. Повече пред мен, но изведнъж като се обръщам назад гледам един язовец седи на пътя. Отнема ми няколко секунди, докато установя дали това не е котка, куче или нещо друго. Но този път не се стряскам и да бързам да стрелям, а изчаквам. Явно той не се уплаши от мен и си стой там. Изправям се и стрелям един път, той се обръща и тръгва да бяга - стрелям втори път. Продължава да бяга и се скрива за малко - това ми дава време да се съсредоточа малко и след като се показва с един изстрел още го свалям. Предполагам, че съм го убил с куршум, защото след като сачмите номер 5 не свършиха работа ги нагласих един след друг - сачми - куршум - 13/0 и така. Новак съм и затова реших да слагам повече - все пак е полуавтомат и гърмя докрай за да съм сигурен. Язовецът издъхна и на око мисля, че беше около 18-22 кг - найстина много голям екземпляр. Бабите останаха много доволни, но наскоро разбрах, че другите язовци още тормозят градините и може би ще трябва да ходя пак :) На слука колеги

1 коментар:

  1. Браво - истински ловец си и умееш да разказваш добре за слуката - дано те спохожда по-често - в смисъл да усещаш тръпката!

    ОтговорИзтриване