четвъртък, 29 септември 2011 г.

Готови ли сте за откриването на лова на диво прасе за 2011 година :)

Тази година и най-нетърпеливите трябва да са доволни, защото лова на диво прасе започва възможно най-рано, а именно на 1 октомври 2011 година - събота и неделя. Надявам се всички са почистили пушките, нагласили са боеприпасите, наточили са ножовете и чакат да тръгнат на лов събота сутринта. Първите дни сякаш пада най-голяма слука и се надявам и тази година да е така, но дано и целият сезон да е успешен и интересен за всички нови и стари ловци. Желая на всички наслука и безопасно ловуване!

понеделник, 12 септември 2011 г.

Лов на язовец

Наскоро баба ми се обади, че язовец тършува из селото и не само в нашия двор ами и всички къщи наоколо. Рови в градините и яде корени, моркови, грозде и то тъкмо като полееш и вечер отива и рови там, където е още меко и лесно за разравяне. Та един ден събрах такъмите и отидох на място. Пих една ракия и една салата и застанах рано вечерта още по светло. Интересно, че не чаках много и първият се появи - оказа се, че са много. Както си стоя на столчето нещо изшумя зад мен и гледам една котка - докато установявам точно на кого е и откъде дойде и как изшумя се заблейвам и забравям да гледам напред, където дебна и мисля, че е пътя на язовеца. Обръщам се и няколко секунди не мога да разбера, че язовецът е там. Видях го - вдигам пушката и гърмя един път, но явно не уцелих. Той определно се ядоса и тръгна към мен. Не знаех, че са толкова агресивни, но разбрах. Понеже ползвам полуавтомат стрелях още няколко пъти, но явно номер пет патрони бяха твърде малки за него, защото беше голям - просто сви встрани заподскача и забяга като заек - не вярвах, че може да бяга толкова бързо. Както и да е - явно, че язовецът избяга, но се надявах да съм го ранил поне - въпреки че както бягаше не се надявах много. Седнах на стола и пазейки пълна тишина гледам пред мен зад мен. Повече пред мен, но изведнъж като се обръщам назад гледам един язовец седи на пътя. Отнема ми няколко секунди, докато установя дали това не е котка, куче или нещо друго. Но този път не се стряскам и да бързам да стрелям, а изчаквам. Явно той не се уплаши от мен и си стой там. Изправям се и стрелям един път, той се обръща и тръгва да бяга - стрелям втори път. Продължава да бяга и се скрива за малко - това ми дава време да се съсредоточа малко и след като се показва с един изстрел още го свалям. Предполагам, че съм го убил с куршум, защото след като сачмите номер 5 не свършиха работа ги нагласих един след друг - сачми - куршум - 13/0 и така. Новак съм и затова реших да слагам повече - все пак е полуавтомат и гърмя докрай за да съм сигурен. Язовецът издъхна и на око мисля, че беше около 18-22 кг - найстина много голям екземпляр. Бабите останаха много доволни, но наскоро разбрах, че другите язовци още тормозят градините и може би ще трябва да ходя пак :) На слука колеги

Язовец

Масивното тяло на язовеца е покрито с груба козина, под която има мек пух. Кожата на язовеца не е плътно прилепнала до тялото, а и прикрепена за него само на няколко места. Затова тялото стои в кожата си като в торба. Това много спомага на язовеца. Ако бъде уловен от неприятеля си, той може да се извива на разни страни и да го ухапе. През есента язовецът се угояваи стига до 20 и повече килограма. У нас язовецът се среща почти навсякаде.
Обитава горите, обрасли дерете, но понякога се заселва и на полето. Той живее в дупки(язовини), които копае сам.Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно,което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимният му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.
Храната му е разнообразна, предимно с растителен произход. Особено обича зърнените култури във восъчна зрелост. Яде всякакви плодове. Изравя от почвата насекоми, гризачи, клубени и меки корени, които приема с охота. В храната му участват още яйцата, малките пиленца и всичко животинско, което може да улови.
Язовецът сватбува през април-юни. Ражда след бременност от 270-370 дни. Ражда от 3 до 6 малки. Те израстват бързо и след около три месеца започват самостоятелен живот.
Естествените неприятели на язовеца са вълкът, чакалът и скитащите кучета.
Язовецът е ловен обект у нас. Ловува се от 1 август до последния ден на февруари. Месото му е вкусно. Консумира се след трахиноскопи-ране. Мазнината му е с лечебни свойства. От четината му се правят най-ценните и скъпоструващи четки.