Язовец

Масивното тяло на язовеца е покрито с груба козина, под която има мек пух. Кожата на язовеца не е плътно прилепнала до тялото, а и прикрепена за него само на няколко места. Затова тялото стои в кожата си като в торба. Това много спомага на язовеца. Ако бъде уловен от неприятеля си, той може да се извива на разни страни и да го ухапе. През есента язовецът се угояваи стига до 20 и повече килограма. У нас язовецът се среща почти навсякаде.

Обитава горите, обрасли дерете, но понякога се заселва и на полето. Той живее в дупки(язовини), които копае сам.Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно,което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимният му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Храната му е разнообразна, предимно с растителен произход. Особено обича зърнените култури във восъчна зрелост. Яде всякакви плодове. Изравя от почвата насекоми, гризачи, клубени и меки корени, които приема с охота. В храната му участват още яйцата, малките пиленца и всичко животинско, което може да улови.

Язовецът сватбува през април-юни. Ражда след бременност от 270-370 дни. Ражда от 3 до 6 малки. Те израстват бързо и след около три месеца започват самостоятелен живот.

Естествените неприятели на язовеца са вълкът, чакалът и скитащите кучета.

Язовецът е ловен обект у нас. Ловува се от 1 август до последния ден на февруари. Месото му е вкусно. Консумира се след трахиноскопи-ране. Мазнината му е с лечебни свойства. От четината му се правят най-ценните и скъпоструващи четки.